Запомняне на име в четири стъпки

Почти всеки човек има проблем със запомняне на името при ново запознанство. Проблемът обаче има решение

Нашите имена са толкова важни за нас. Те са на всички официални документи и ние отговаряме гордо на тях. Човек се олицетворява с името си. Ласкателно е, когато някой го запомни – и малко обидно, когато някой не го направи.

Способността да наречеш някого по име е не само оценено от отсрещната страна – то също може да носи лична и професионална полза. Независимо от това дали се срещаме с десет души или само с един или двама, често ни се случва да не можем да запомним имената – въпреки тяхната културна значимост. Това се случва по различни причини:

• Имената се разменят в началото на разговора, а не в края – в края на разговора щяхме да сме много по-склонни да запомним чутото име.
• Често не обръщаме особено внимание, може би защото смятаме, че нямаме причина или желание да ги помним.
• Защото имената сами по себе си не означават друго, освен, че даденото лице има „заглавие“.

Тази последна причина може би е най-значимата. Един човек ви казва, че името му е Джон, защото името на баща му е Джон. Е, какъв е баща му за вас? Никакъв. Можете лесно да запомните името, само ако можете да го свържете с нещо.

Обикновено няма да имате такъв късмет, така че най-добрият метод за запомняне на имената на другите се крие в следните четири стъпки, които редуват използването на мнемомични инструменти и наблюдателни връзки.

стъпка 1

Повторете името при представянето

Това е основна и направо очевидна първа стъпка, но тя изисква малко усилие от вас. Повтарянето на името при запознаването служи като първо подсилване на паметта за запомняне на името и също така се приема като проява на добър етикет.

По този начин, независимо дали това е в резултат от запознаване от трето лице или запознаването се инициира от вас или другото лице, можете да повторите името по прост и директен начин, като например: „Тод, нали?“ или „Приятно ми е да се запознаем, Мери.“ Не прекалявайте, за да не стане прекалено очевидно, че го повтаряте с цел за запаметяване. Просто се уверете, че сте казали името му в началото на запознанството още веднъж.

стъпка 2

Накарайте мозъка си да го запомни

Следващата стъпка трябва да стане в главата ви. Тук има няколко варианта, които могат да работят с различен успех спрямо индивидуалните силни и слаби страни на мозъка. Този метод може да работи най-добре, когато накарате мозъка си да работи по начин, на който не е свикнал: Някои опции включват:

• Сетете се дума, която се римува с името, което трябва да запомните
• Напишете го. Самият акт на написването може да бъде достатъчен, за да запомните името, а може и да помислите да го напишете с по-слабата ви ръка. Няма да изглежда красиво, но ще ви отнеме повече време и ще изисква повече концентрация.
• Изречете името на обратно в главата ви. Подобно на полевото изпитване за трезвеност, което изисква да се рецитира азбуката отзад напред, можете да направите това нетрадиционно психологично действие и то ще ви концентрира върху името напълно.

Веднага започнете да използвате името

Използвайте въпросното име редовно, когато говорите с човека за първи път, като например: „Така, Тод, Алекс ми каза, че…“ или „Мери, каза ми, че си ходила до…“

И тук рискувате да изглеждате като идиот, ако многократно използвате името – всички сме срещали такива хора – отвъд необходимостта. Когато усетите, че прекрачвате границата, спрете да го използвате чак до разделянето, когато можете да го вмъкнете за последен път.

Този вид на повторение има своите предимства: В устната традиция на Омировата Илиада имената се повтарят постоянно и понякога се задават описателни епитети, които помагат на слушателя да асоциира определени черти с определени символи.

стъпка 4

Направете физическа връзка

И накрая, не забравяйте, че нашата визуална памет е много силна. Много по-често ще чуете някой да се оплаква, че не може да запомня имена, отколкото, че не може да запомни лица. Така че можете да възложите на визуалната си памет задачата да запомни името заедно с някоя видна черта от външния вид на притежателя на името. Човешкото лице винаги има някоя особеност, върху която можете да насочите наблюдателните асоциации. Например:

Очи (форма, цвят, интензивност), вежди (форма, гъсти или тънки и т.н.) или каквото и да е друго, което ви направи впечатление.

В случай, че лицето не успее да свърши работата, търсете други визуални и слухови характеристики, като начин на говорене (акцент, фъфлене, добра дикция, силен глас) или начин на изразяване (претенциозни термини, странни синоними, жаргон, честото използване на вашето име).

Източник: askmen.com