Тайният футболист

Тренировъчни тайни от английската Висша лига – разказани от мистериозен „Таен футболист“

Представяме ви откъс от книгата „Наръчник на тайния футболист за модерен футбол“, написана от професионален футболист, който обаче предпочита да остане анонимен.

Много хора, които гледат футбол, виждат само една голяма правоъгълна зелена област с 22 мъже, тичащи напред и назад с главоломна скорост. Но техническите тънкости и особености на всеки един играч са изключително разнообразни. Например, един нападател няма как да тренира по същия начин, както го правят нападателите или защитниците.

Преди много години, единствената специална позиция бе тази на вратаря. Но в по-ново време се въведе нов режим на тренировка, доведен във Великобритания от Италия, който ни научи, че всяка една позиция е много различна от останалите и специална сама по себе си. В резултат на това, тренировките в професионалния футбол сега се състоят от все повече и повече индивидуални програми, направени от треньори, за да се изстиска максимума от всеки един състезател.

Може би си мислите, че тренировката винаги е имала за цел да тренира индивидуалните възможности до техния максумим, но, повярвайте ми, това не е така. Само преди десетина години, в тренировките треньорите се занимаваха с отбора като цяло, разработвайки модела на игра, позицията на 11-те играчи, опитвайки се да ги слеят в едно цяло. Днес нещата са много различни.

Защитници

Когато мой добър приятел, централен халф, остави Манчестър Юнайтед и се присъедини към друг клуб от английската Висша лига, бяха поразен от факта, че той е винаги първият играч на игрището за тренировка всяка сутрин. Но той никога не носеше торба с топки с него. Вместо това, той тренираше своята бързина.

Мислех, че това не е нищо повече от придобит навик от времето му в Манчестър Юнайтед, какъвто и да е бил той. Но един ден в столовата го попитах за това и отговорът му ме изненада. Той ми каза, че когато създадени в юношеските формации играчи на Манчестър Юнайтед напуснат отбора на „Червените дяволи“, те провеждат среща на изпроводяк със сър Алекс Фъргюсън и треньорския щаб.

Треньорското ръководство предоставя на играчите документ с огромен списък, в който са изброени причините, поради които се е стигнало до разделянето, както и слабите страни, които могат да подобрят, за да стане играта им на по-високо ниво. В случая на моя приятел, просто краката му не бяха достатъчно бързи. Така че, ако Лионел Меси тръгне на спринт, той да бъде в състояние да мести краката си достатъчно бързо, за да го спре.

На гърба на документа е копие на част от новия му договор с клуба, на който е бил продаден, в което се показва клауза, даваща на Юнайтед правото на обратно закупуване в случай, че играчът подобри уменията си. С помощта на тези тренировки и целенасочените упражнения, този играч стигна много далеч и дори игра за националния отбор на Англия. И, повярвайте ми, краката му са невероятно бързи сега.

Моят приятел подобри толкова много работата си с крака чрез упражнения със стълба. Упражненията със стълба са от жизненоважно значение за защитниците. Използва се въжена стълба, която се поставя полегнала на земята и се използват различни начини за преминаването от единия до другия край на стълбата – напред, назад и настрани. След такова упражнения краката ти могат да се чувстват като прегоряли, но все още не съм видял нещо, което може да подобри бързината на краката толкова много, колкото този тип тренировка.

Полузащитници

Най-основната част от играта като халф е фитнеса. Фитнеса на първо място – без фитнес, останалата част от вашата игра става неефективна. В общия случай, халфовете тичат най-много в сравнение с всеки един пост в отбора – между 12,5 км и 14 км на мач.

В един от клубовете, в които съм играл, двама играчи се съгласиха на облог, за да видят кой може да пробяга по-голямо разстояние в рамките на един мач. Ако имаш халфова линия, която може да тича много, с идея за това накъде да тича и поради каква причина да тича, ще имаш много повече спечелени мачове, отколкото загубени. Надтичването на противника е от ключово значение за победата в почти всеки мач.

Много от съвременните мениджъри чувстват, че това е един твърде груб и старомоден начин на игра, но това, което мога да им кажа, е, че съм виждал много отбори от средно ниво да побеждават много по-силни от тях съперници просто като тичат повече от тях. Жозе Моуриньо, мениджърът на Челси, знае това много добре. Неговите бивши по-малко звездни отбори в лицето на Порто и Интер победиха жестоката конкуренция в Шампионската лига с една здрава работа и много изминати километри.

Играл съм в тимове, в които в дадени периоди сме се представяли много добре, точно защото сме работели здраво, били сме близо до топката и сме помагали на нападателите повече, отколкото са го правели другите тимове. Моуриньо помогна на английската игра да израсне благодарение на фитнеса. Всяка една от неговите тренировки включваше топка, дори и в тренировките за тичане.

Играл съм под ръководството на мениджъри, които са ни карали да тичаме нагоре и надолу по трибуните, както и да правим обиколки и обиколки на терена, за да влезем в добра физическа форма. Добре, но защо да не се използва и топка в тези тренировки за издръжливост? Това може да изглежда като нарушаване на фокуса на тренировката, но истината е, че тренировката става два пъти по-здрава, след като се вкара в нея топката.

Опитайте се да тичате между конуси, след това отново се опитвайте да тичате между тях, само че с топка в крака. Краката ви ще горят два пъти повече при втория вариант. Целта на тази тренировка е треньорите да бъдат сигурни, че играчите все още се чувстват комфортно с топката, когато се задъхват в последните минути на един мач. Казвам на всички деца в нашия младежки отбор да вземат една топка. Имаме няколко добри и талантливи деца; те са отдадени на това, което правят, но ентусиазмът им е насочен погрешно.

Всяка тренировка за тичане трябва да се прави с топка, по мое мнение, защото, когато сте уморени в последните минути на мач, най-добрият начин да запазиш резултата е да държиш топката далеч от противника. Ако топката е в краката на твоя отбор, другият тим няма как да отбележи гол. Но това може да бъде постигнато само ако играчите са най-високо фитнес ниво.

Правенето на обиколки на стадиона ще ви даде някакво основно ниво на фитнес, но това не е начинът, по който се играе футбол. В ролята на халф, играта ви е поредица от разнообразни движения с чести къси спинтове, които изморяват краката много по-бързо, отколкото бъхтенето около стадиона. Очевидно е, че играчите трябва да работят в тази посока, а не само да си въртят обиколки.

Може би най-добрият начин да се направи това е да се използват тренировки, в които един отбор се опитва да запази топката от друг отбор, който разполага с по-малко играчи. Например, 12 играчи се опитват да запазят топката в свое владение от 6-ма противникови играчи, като играчите се редуват от коя страна на монетата да бъдат. Повярвайте ми, след около минута на гонене на топката, ще се чувствате така, сякаш краката ви всеки момент ще се взривят.

Има много различни мнения и упражнения на тази тема. Ние правим подобно нещо, само че с помощта на наказателното поле, с трима защитаващи и трима атакуващи. След две минути, играчите не могат да си поемат въздух.

Нападатели

Не можеш да печелиш мачове, освен ако някой не вкара топката във вратата.

Футболът е създаден до голяма степен с предимство за защитниците, което се доказва от факта, че не виждаме игри, които да завършват 20:20. Един защитник може да има повече от 150 докосвания на топката в един мач. Но на нападателите често им се случва да се докоснат до топката не повече от 20 пъти; 2 от тези докосвания могат да бъдат удари, така че и сами можете да се досетите колко е важно да си прецизен в малкото отворили се възможности.

Повече от 80 процента от головете в Европа през този уикенд ще бъдат отбелязани с едно докосване и това е причината защо нападателите получават най-големите заплати. И все пак тренирането на нападатели изостава в почти всеки клуб.

Завършващият удар винаги е получавал внимание само в края на тренировката, нещо, което ме е обърквало в продължение на много години, преди новите индивидуални техники за тренировка да дойдат от Италия. Треньорите винаги са смятали, че когато подписват с нападател, той е вече един готов продукт.

Напълно погрешно.

За пример е един цитат от Алекс Фъргюсън: „Ерик Кантона ми отвори очите за важността на практиката – практиката прави играча“.

Съотношението на отборна тренировка и индивидуална тренировка за нападателите винаги е било около 90 към 10. В клубовете, където се прие новия индивидуален подход, нещата стоят по обратния начин. Защо си мислите, че няма добри английски нападателите и отборите се прескачат да подпишат с поредния южноамериканец във всеки трансферен прозорец?

Нападателите вкарват головете, които печелят мачове. Те имат най-малко докосвания в сравнение с всеки един друг играч на терена. Най-важно е умението да се вкарват голове, въпреки малкото докосвания. Проповядвах това, когато бях на 20 г., проповядвам го и сега.

Най-накрая нещата започнаха да се подреждат.

Източник: askmen.com