Хазартните Монополи в ЕС: Случаят във Франция
Френската национална лотария е един от най-емблематичните хазартни монопола в ЕС.
През септември 2013 г. Европейският парламент гласува с „Решение за онлайн хазарта в интернет пазара“, което не само има за цел да регулира онлайн пазара в Европейския съюз, но също така да се направят хазартните наредби между държавите-членки, по-ясни, отколкото са били. Целта е по отношение на сайтовете за онлайн хазарт в държавите от ЕС, е да се въведат единни европейски стандарти за онлайн хазарта, които ще се основават на спазването на принципите на свободна търговия и свободно движение на услуги в рамките на Европейския съюз.
Въпреки това, много държави все още намират начин да избегнат задълженията си по отношение на свободната търговия в рамките на Европейския съюз и да наложат различни ограничения върху хазарта , за да се запазят някои хазартни монополи в рамките на своите граници.
Монополът на френската лотария
Ако има синоним на успешен монопол в сферата на европейските хазартни игри, това със сигурност е френската национална лотария, известната още под името La Française des Jeux или просто FDJ. Създадена през 1976 г. от френското правителство, френската национална лотария, FDJ, е петата най-богата лотария в световен мащаб, като се очаква да генерира сумата от € 16 милиарда приходи за 2017 г. Най-често срещаният продукт на FDJ са лотарии, въпреки че от 2010 г. компания има най-много приходи от спортни залагания. От другата страна националната компания за залагания върху коне, Pari Mutuel Urbain, (PMU) приема залози върху коне в страната.
През 2010 г. Франция бе натисната от ЕС да отвори своите пазари на хазартни услуги в съответствие с политиката на свободния пазар. Благодарение на този натиск, страната въведе онлайн спортни залагания и онлайн покер, но все още продължава да упражнява силен държавен контрол върху доставчиците. Във Франция държавните монополи са безусловно защитени. Така например през 2005 г., френският монополист върху онлайн залагания на конни надбягвания, PMU, започна съдебна процедура срещу малтийския онлайн букмейкър Zeturf Ltd за предлагане на услуги за залагания във Франция. Подобни случаи имаше и в сектора на онлайн казиното, както и в сферата на онлайн спортните залагания във Франция. Първоначално окръжния съд на Париж отсъди в полза на PMU, но Zeturf поиска отмяна на правилата пред съда, френския Conseil d’Etat трябваше да поиска от Съда на Европейския съюз да даде предварително заключение. И все пак, Европейската комисия възложи на френското правителство да промени своя закон за онлайн хазарт и да отвори пазара си за на външни оператори.
Как Франция обяснява монопола си?
Най-честото обяснение на френските власти пред съда, не е свързано с обичайните благотворителни аргументи, а с тези за защита на отговорната игра и предотвратяване на престъпността. През 2007 г. френското правителство определи консултативен комитет по хазарта и отговорния хазарт (Comité consultative pour la mise en oeuvre de la politique d’encadrement des jeux et du jeu responsable) за изграждане на хазартни политики от гледна точка на изискванията, идващи от ЕС.
В това отношение най-често срещаната клауза на френското хазартно законодателство, която се използва, за да се оправдае монопола в страната е предотвратяването на престъпността. Според хазартното законодателството, предприятията идват с високи вероятности за измами и престъпления, така предлагането на хазартни продукти от държавни компании, е начин да се преборят и в крайна сметка да се отмени незаконния хазартен пазар, особено по отношение на избягването на данъци или пране на пари.
Може ли това да е оправдание за монопола на FDJ? Европейският съюз със сигурност заявява, че решенията за защита на клиента, както и предотвратяване на престъпността са причина за ограничения. Въпреки това, до каква степен те са заплаха във френския случай? Много хазартни експерти в Европа твърдят, че рисковете за престъпността, на които френските власти обжалват са завишени.
Това е особеното на случая, в днешно време, когато френското правителство разработва различни други механизми за контролиране на пазара на хазартни игри. От друга страна, мерките за защита, който френското правителство използва, са повече или по-малко неефективни с борбата с тези заплахи за престъпност, които идват от самия онлайн хазарт. Във всеки един от тези два случая обосновката на французите създава сериозни затруднения.
