img

До 10 години земята в този златен български край ще достигне 4-5 хиляди евро на декар

/
/
/
205 Views

Поземленият пазар е много важен инструмент за развитие на земеделието, но без неговото регулиране от държавата (каквато е ситуацията в България), печалбите на този пазар обикновено водят до облагодетелстване на хора с криминално придобит капитал, които по този начин узаконяват капитала, инвестирайки в земеделски имоти. Това посочва в своя разработка икономистът от Силистра Кирил Боянов, информира Синор.бг.

Експертът от години настоява да се въведе прогресивен поземлен данък, който би регулирал сегашните отношения. Според автора, „липсата на държавна регулация изкривява пазара, а това е сигнал, че българските управляващи не възприемат земята като национално богатство, национална сигурност и продоволствен ресурс за изхранване на населението“.

Като основно средство за производство и в бъдеще земята ще бъде по-скъпа от златото, защото злато можеш да произведеш, но земя – не.

Поради тази причина в Дания имат право да купят земеделска земя и да я обработват само тези, които са със завършено най-малко средно специално образование и имат доказани практически умения. В Швеция към Министерския съвет има създадена специална поземлена инспекция, която разрешава кой кандидат да купи предлаганата земя.

Във Франция, Нидерландия и Белгия пък държавата дава предимство на арендаторите да купуват първи продавания имот, който те са арендували, но ако са доказани професионални земеделци. В страните членки на ЕС няма мораториум за регулиране цената на земята.

Боянов дава пример с публикация на автор от Силистренско, който изразява изненада от факта, че на проведен търг в землището на село Бабук цената за декар е стигнала 4 200 лева. Става въпрос за над 50 декара, намиращи се в близост до централен път, които към онзи момент са засадени с лавандула. И със съгласието на собственика и на ползвателя на земята тези декари са дадени като обезпечение на банков заем, който ползвателят не погасява своевременно в срок. При тези обстоятелства е съвсем нормално цената да достигне подобни нива.

Справка с подобни сделки в област Добрич показват, че цената на земята за последните години се е покачила над шест пъти и в момента е над 4 500 лева за декар. Според Боянов, в близките 10 години със сегашния начин на субсидиране земеделските земи ще се търгуват между 4 и 5 хиляди евро на декар.

И още един извод – самите собственици на земя най-после проумяха, че инвестициите в земеделски имоти са по-скъпи дори от тези в злато. Именно затова на този затихващ пазар частни фирми, с неясно какви доходи продължават без намесата на държавата да предлагат услугите си и бонусите си за покупка на земя, извършвайки безплатни оценки, снабдявайки се със скици от общинските земеделски служби.

За обикновените хора обаче тези кадастрални планове са табу, но за други – очевидно са налични, посочва Боянов. Още за поземлените отношения Ето как се развива пазарът на земя в някои европейски държави – Австрия – 4,2 хил. дол. на дка (42 хил. долара за хектар), но там има ограничение колко земя може да притежава едно физическо или юридическо лице, за разлика от България където подобни регулации липсват.

Великобритания – 3,2 хил. долара на дка (32 хил. долара за хектар), Германия – 3,3 хил. долара на дка (33 хил. долара за хектар), Чехия – 800 долара на дка (8 хил. дол. за ха), Нидерландия – над 6,9 хил. евро на дка (69 хил. евро за ха), Италия – 6 хил. евро на декар (60 хил. евро за хектар), Испания – 2 хил. евро на декар (20 000 евро за хектар), Франция – хиляда евро на декар (10 хил.евро за хектар), Румъния – 5,2 хил. евро на декар, или 52 хил. евро за хектар, Гърция – 5,7 хил. евро на дка, или 57 хил. евро за хектар, Хърватия – 344 евро на дка, или 3 440 евро за хектар, Люксембург – 11 650 евро на дка, или 116 500 евро за хектар. Най-висока е цената на земята е на Канарските острови – 12 047 евро на дка, или 120 477 евро за хектар.

Франция е държавата в ЕС, която е ПРИМЕР ЗА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ на поземления пазар – чрез изградената държавна агенция SAFER, която контролира този пазар и очевидно провежда политики за осигуряване на продоволствената сигурност на страната. Липсата на държавност в България по отношение на поземлените отношения, което умишлено се прилагаше от всички управляващи досега, създаде условия олигарсите от различни партии да изкупуват на символични цени земята на населението в тези неуправляеми преходни години.

Въпреки богатството на българската земя, която с мозайката от типови почви и факта, че на наша територия се намират 7% от най-плодородните земи в света, ние, българите не можем да се изхранваме с тази земеосигуреност от 7 дка на глава от населението. Стигнахме дотам да внасяме над 80% от нужните плодове, зеленчуци и животински храни и заедно с това привнасяме инфлацията, така че служебното правителство да бъде поставено в патова ситуация. Умишленото отдръпване на държавата от поземления пазар създаде местните феодали-земевладелци в селата.

Нерегулираният поземлен пазар създаде не само местните феодали, но също новите рентиери нотариуси, адвокати, депутати, които изкупуват много земи, очертаваки ги за субсидии. Или пък ги дават под наем и това създава напрежение при споразуменията по чл.37 в от ЗСПЗЗ ПРИ ДОГОВАРЯНЕТО за размера на наема.

Рентиерството процъфтява при тази нормативна уредба и честото сравняване с хотелите по морето говори, че демокрацията в България още не е дошла, защото това рентиерство е от времето на пещерния капитализъм – без намесата на държавата.

Процесът е неуправляем и за да се стопира до определено ниво в полза на обществото, би трябвало да се въведе прогресивен поземлен данък, като до 300 дка собственост хората да бъдат освободени от него, така че да се развиват семейните ферми за производство на плодове, зеленчуци и животинска продукция, които да получават и финансова подкрепа от държавата.

Ресурсът, който ще се натрупа от поземления данък, плюс подпомагането от ЕС би подпомогнало изграждането и на нови поливни площи с иригационни съоражения, защото България разполага с водни ресурси, а климатичните промени подсказват, че е назряло времето за прилагане на подобни инвестиции, заключава Кирил Боянов.

Материалът До 10 години земята в този златен български край ще достигне 4-5 хиляди евро на декар е публикуван за пръв път на Единна България.

It is main inner container footer text
error: Съдържанието на сайта е защитено!