img

Проф. Рачев попари с прогноза, ето къде ще вали яко цял месец

/
/
/
286 Views

Валежите у нас вече са много по-интензивни и се изсипват за кратък период от време. Тази разлика наблюдават учените през последните 30-40 години, обясни пред „Телеграф“ климатологът проф. Георги Рачев.

По думите му това е причината за повече бедствия, като се отчита и лошата инфраструктура.

 

„Преди дъждовете, макар и значителни, бяха разпределяни равномерно и падаха по няколко пъти в месеца. Сега не е така и това не е добре за агробизнеса. Балканите са особени, защото има много морета около тях, полуострови и различен релеф. Това обуславя разпределението на валежите“, каза проф. Рачев. Той припомни, че сред най-дъждовните години у нас са 2005-а и 2014-а.

„Спомням си как през 2005 година осем месеца нямаше жп връзка между София и Пловдив, а 20 души се удавиха. Това е недопустимо за 21-ви век. 2014-а пък валя не само през лятото, но и през цялата година и бяха отчетени максимални количества на валежите. Абсолютни за 100-годишен период. Тогава 19 души се удавиха заради наводненията“, обясни проф. Рачев.

Той допълни, че този юни се оказа дъждовен, особено за Западна България, като София е изпълнила 200% от нормата на валежите си. Валя в Стара Загора и Хасково, за разлика от миналия юни. В същото време обаче в Източна България е било сухо, като в Бургас дъждовете са едва 3-4 литра на кв./м.

„В Западна България ще изкарат добра реколта от ечемик и пшеница. Отново ще произведем над 2 милиона тона слънчоглед, защото слънчогледът и царевицата вървят добре. И ако юли и август са нормални, пак ще има 10-11 милиона тона зърно“, обясни проф. Рачев.

Температури

По думите му температурите глобално се повишават, но има разлика в регионите. Така например миналата година Европа е имала най-топлото си лято, откакто се водят метеорологични наблюдения, но у нас не е било така.

„Глобалното затопляне е факт. Има фитоиндикатори, като покачване на горната граница на гората, разпространението на топлолюбиви растения вече се измества много по-на север и нависоко.

Най-страшното от всичко това не е, че става по-топло, а че е с темп в рамките на един човешки живот. Досега климатичните промени настъпваха бавно – в период на милиони години, или бързо – за хиляди. В момента говорим за десетки години“, коментира климатологът.

Той даде пример с 2012 година, която е от най-топлите. Тогава е отчетен и най-горещият юни за всички времена в половината част на страната.

„Август беше в топ 3 от най-топлите, а септември в топ 5. В Европа обаче не беше така. Наблюдава се и обратният процес – миналата година беше регистрирано второто най-топло лято в Европа, а у нас беше нормално“, каза още проф. Рачев.

Той обясни, че е важно какви периоди сравняваме. Така например, ако вземем сегашните температури и тези от 1990-2020, ще се окаже, че времето е нормално. Но ако сравним с периода 1960-1990 година на миналия век, ще е дори горещо. За да има обаче тенденция на промяна в климата, трябва да минат поне 30 години.

Тази година обаче юни е бил леко хладен според данните, но само с половин градус под нормата.

Модели

Според европейския център за средносрочни прогнози ни очаква по-топло лято и с валежи в рамките на нормалното. Американският модел обаче показва обратното – по-дъждовно лято, с 15% повече валежи и температури около и малко под нормалното.

„Предстои да видим кой модел ще е по-точен. При всички положения ще има и големи горещини, но те ще са за кратко“, каза проф. Рачев.

Юли с половин градус по-топъл в южните части

Юли ще бъде с нормални температури, като за повечето равнини ще са между 22-24 градуса, прогнозира проф. Георги Рачев.

В южните райони – Сандански, Свиленград и Хасково, ще са с половин градус по-високи. По морето ще са в рамките на нормалното – около 23 градуса.

„Дъждовете ще са около 40-65 литра на кв. м – нормално. По високите хълмисти места – 75-80 литра, а в планините – 120 литра на кв. м. Прогнозата е за типичен юли, повече валежи в Западна България и по-малко в източната част. Така отчитаме 15% повече дъждове в западната половина от страната“, обясни проф. Рачев.

Рекорди

– 21 август 1951 година в курорта Константин и Елена – 342 литра на кв. м само за шест часа. Във Варна падат 258 л/кв. м.

– 1994 година в Ахтопол – 263 литра на кв. м само за денонощие

– 2006 година в Малко Търново – 300 литра на кв. м за денонощие

– 2007 година в Цар Калоян – 291 литра на кв. м

– 19 юни 2014 година – наводненията в Аспарухово

– 8 юли 2014 година – голямата градушка в София, която унищожава 85 000 автомобила.

– 2014 година в Бургас падат 180 л/кв. м.

Материалът Проф. Рачев попари с прогноза, ето къде ще вали яко цял месец е публикуван за пръв път на Единна България.

It is main inner container footer text
error: Съдържанието на сайта е защитено!