img

Мика Зайкова на 80: Борисов открадна милиарди, но да не забравяме Иван Костов

/
/
/
352 Views

Изключително интересен събеседник, ерудирана и възпитана – това са думите, с които може да се опише Мика Зайкова. На 2 февруари тя навърши 80 години – един чудесен юбилей. Родена е през 1942 година в София, но повече не е нужно за нейна презентация, тъй като в интервюто разказва доста за себе си и семейството си. Г-жа Зайкова е в прекрасна кондиция и форма, а наред с това тя продължава да милее за България и народа ни, който толкова изстрада през последните няколко декади. Пред Lupa.bg тя сподели мнението си за настоящето на България и родната политика, за миналото, детството, забавните моменти и спорт, колкото и да учудва това някои. Мика Зайкова е широкоскроен и най-вече мислещ човек, на който не е нужно дори да се задават въпроси, защото тя може да направи монолог, достоен за всеки голям актьор.

 

 

Г-жо Зайкова, честит рожден ден! Един прекрасен юбилей, за който много хора само биха мечтали! Да започнем с това, че мнозина се радваха и пяха, че 45 години стигат, но в последните 33, във времето на демокрацията, май страданието на българина продължава?
За съжаление тръгнахме с надеждата да направим демокрация, опитахме да изградим общество, което да живее спокойно – който иска да стане предприемач, да стане, да развива дадена сфера; който иска да работи, да го прави. Ние сами сме си виновни, за да се докараме дотук. Защото знаем, че колкото и неприятно да ми е да го кажа, че каймакът на утайката изплува. Т.е. хора с недобро възпитание и нечисти помисли, да не кажа – с престъпни намерения, се боричкаха за власт, взимаха тази власт и я употребяваха за собствено обогатяване. Не случайно „Амнести Интернешънъл“ казва, че ние сме най-корумпираната държава в Европейския съюз! И то е вярно. Минахме през служебни правителства, а новото сега се опитва да направи нещо, но трябва време. Приходите в бюджета се увеличиха и то много. Позволи се да се формира излишък, това позволи тези пари да не бъдат откраднати и да се използват за пенсионерите, да се използват за субсидии, защото сме в много тежка ситуация. Но ние сами си го направихме – болшинството от хората със своята апатия, защото три декади ни грабеха! Българинът се събуди, а той се събужда много трудно – видяхте и протестите през 2020 година. Хората излязоха, но как можем ние да търпим – най-древният, най-интелигентният народ в Европейския съюз, да търпим тепърва да ни опростачват. Растат млади хора, които не получават нужното образование и все повече, все повече от учебниците изчезват стойностните и хубавите неща. Но нашите деца са умни, тъй като повечето от тях отиват в хубави училища, независимо, че родителите ги пращат там с мъка, със заеми, но искат децата им да получат добро образование. Второто най-лошо, което ни се случи, това е демографската криза. Над 2,5 млн. българи, интелигентната част на България, отиде навън. Защото хората искат да живеят сега и веднага! Искат да изучат децата си, да бъдат човечни. Нашите села са вече с по няколко баби и дядовци. Много от заводите, които за хубаво или лошо, построихме по времето на бай Тошо – АЕЦ „Белене“ и т.н., но най-важното, образованието беше безплатно. Сега, малко по малко, новите млади хора искат да облекчат живота – да са безплатни яслите, детските градини, защото трябва да има прираст, да се раждат деца в България. Нещата трябва да се казват такива, каквито са. Аз и на новите младежи – на Кирил Петков и на Асен Василев, им казах, че ще споделям това, което мисля. Никога никой не ме е принуждавал да говоря неща, които не мисля и не чувствам. Е, това си има своята цена, разбира се! За толкова години удържах.

След промяната, но не днешната, а онази преди доста вече години, болшинството искаха по-добър живот, имаха намерения да се борят за народа, а каква стана тя?
След промяната и идването на демокрацията, голяма част гледаха да излязат навън, зад Желязната завеса, други гледаха към краденето, няма какво да се заблуждаваме. Но, лоши – хубави, имахме животи, летища, транспорт, въпреки че пътищата не бяха магистрали, но имахме. Какво се случи? Заводите бяха разграбени, защото си мислехме през 90-те години, че като се осъществи приватизацията, ще дойдат частни инвеститори, предприемачи, които ще сменят допотопната техника и технология от началото и средата на ХХ век, и ще имаме нови стоки с висока добавена стойност, ще почнем да печелим и по този начин ще се вдигнат заплатите. Това става от икономиката, защото няма откъде другаде да ги вземем парите, нали така? Но дойдоха едни грабители – дойдоха и разграбиха! Това, което беше построено и работеше, а също така имаше работници, хора с добри професии, онези го разграбиха. В градове като Враца имаше огромен химически завод. А сега – глухота! Там няма бизнес. Погледнете Северозападния край – тотална трагедия. Имахме завод за гуми, може да не са били супер качествени, може всичко да е било, но ни вършеха работа. Големите заводи и комбинати ги разграбихме. Вместо да ги доразвием, ние ги унищожихме. Ограбиха де що имаше да се краде! Ако екипът на Бойко Борисов се славеше с големите милиарди, които открадна, то не можем да забравим и Иван Костов, нали? Защото това са хората, които допринесоха за разрухата в нашата икономика! Посрещнахме Царя като господ, възрастен човек, но той нищо не направи. Може и да не е крал, но нищо не направи! Добрите инвеститори не дойдоха, защото всеки грабеше, а ние винаги сме имали и със слаби правителства! Правителства, които имаха робска психика! Един козирува – така правеше Бойко Борисов, друг се усмихваше, трети извиваше ръце и все търсехме големия брат. Това може и да ни е остатък от миналото. Видяла съм много, особено това – как служим на големия брат. Винаги търсим някой, комуто да се подчиним, което е много вредно. Били сме под Турско робство, преди това под Византийско. Не ни е било лесно, но сме много интелигентни, много сме умни. И нашите деца навън, които отиват зад граница, го доказват, защото успяват. Стават големи икономисти, големи адвокати, лекари, защото са умни, защото това е цветът на нацията, който загубихме и за съжаление едва ли скоро ще можем да си го върнем.

 

И тук стигаме до въпроса за училищата и образованието, за което страдаме ние като родители, страдат и нашите деца.
Да, така е. Всичко е едно страдание. Има директори, които държат добро ниво. Ето, погледнете 51-во училище на г-н Александров, или да речем Италианския лицей, където е г-жа Велянова. Интересувам се от образованието и познавам някои директори и учители. Има хора, които държат нивото. Имаше една Класическа гимназия, на която докато беше директор г-жа Дончева, тя беше на върха. Сега я разсипаха. Непрекъснато се сменят някакви амбициозни директори, които нищо не правят. И най-важното – губим цвета на нацията, младите хора. Аз каквото съм научила – научила, но продължавам да уча всеки божи ден. Тепърва няма да правя кариера, но научавам по нещичко. Вие, по-младите, можете да си смените дори специалността, имате време да намерите нещо по-интересно. Губим младите заради пандемии, губим ги, защото им обещават лек живот, а човек, докато е млад, се лъже. Една нация не може хем да бъде устойчива, хем да бъде опростачвана – това се случва в България и ми е много мъчно. Все още има останали училища, които са прекрасни, но те струват скъпо. Всичко пак опира до пари. А ние сме нацията и народът, който има най-ниската заплата в Европа. Сега ще стане 710 лева минималната заплата, само че действителният доход от нея ще бъде доста по-малък, защото ще има върху нея данъци, осигуровки. Ние сме единствената страна в Европейския съюз, чиято минимална заплата е под 400 евро! Друга такава страна няма! Представяте ли си колко сме далеч? В Люксембург, за сравнение, минималната работна заплата е 2247 евро. И държави като Словакия, Словения, Унгария, че и Румъния дори, са с по-висока минимална заплата от България. 447 евро е румънската, а нашата в момента е 331 евро. Е, ще стане 350 евро и какво от това?! Забележете в магазина с какви банкноти се плаща, защото инфлацията яде постоянно, а тя може да се мери със сойността на банкнотите, които са в оборот – само по 50 и 100 лева. Като влезеш в магазин, по-малко от 50 лева не харчите, нали? Защото инфлацията хвърчи нагоре. Няма причини тя да хвърчи толкова бързо нагоре, но повече е привнесена, че цените на енерговносителите, на петрола, на газта, на електричеството растат, но това е следствие от съответната геополитическа обстановка. Ние върху това трудно можем да влияем, но можем да влияем върху други неща. С икономии в бюджета, например. Това правителство не икономисва инвестиции, защото трябва да имаме ръст. Никой не иска да икономисва от това, защото всеки иска да имаме обучени и образовани хора, да имаме интелигентен народ. Никой не обръща внимание на това, но аз ще ви кажа – ръстът на разходите за правителството 3,5%. Нали съкращаваме, нали разходите за правителството не трябва да се увеличават? Ето, това е едно перо, от което могат да се вземат малко пари – там са похарчени 144 млн. лева, но оттам могат да се направят икономии, защото нали ще правим електронно правителство, нали ще правим дигитализация, а това съкращава персонал, съкращава и разходи. Само че само говорим, че ще правим, но дано го направят, ама разходите за промишлеността се увеличават.

А някъде дори не могат и да си платят тока за уличното осветление. В ХХI век ние сме в тъмнина по улиците, това нормално ли е, независимо от цялата криза, обхванала страната?
Разбира се, че не е нормално, това е чудовищно! Точно това ви каза преди малко – от онова перце можем да отрежем 40-50 млн. и общините да не страдат и да имат ток по улиците. Извинявайте, но да няма ток по улиците в курортни градове. В Созопол, в Поморие, където има лечебни бани, където ходят туристи. В едни от най-известните ни курортни градове хората да се чудят как да се приберат вкъщи – с фенерчета или със свещ. Това е смешно, трагично е и то в центъра на Европа. Това не бива да се случва. Най-важното нещо са инвестициите, но читав инвеститор не се привлича като се дават на работниците мизерни пари. Нашата производителност не е толкова малка, на 50% от европейската, ама заплатите са ни на 20%. Един работник, който има квалификация и работи както трябва, тогава трябва и да му плащаш както трябва.

Тогава къде са чуждестранните инвеститори?
Чуждите инвеститори не се притесняват да дават високи заплати, те се притесняват от върховенство на закона. Ако има проблем, да се обърне към съда и той да му го реши, а тук всичко се решава с рушвети.

Явно при нас всичко се получава по трудния начин, ако изобщо се получава нещо? Или съветниците на управляващите са лоши?
Сега ще ви разкажа нещо. Баща ми беше изключително добър човек, душичка, винаги ни държеше строго. Но имах майка, която така здраво ни държеше юздите, че нито съм разбрала как съм преминала през пубертета, а по-късно животът така ме завъртя, че не разбрах кога минаха толкова години през другия период. Бях буйно дете, но не съм правила големи бели. Майка ми ме търсеше по дърветата, където все се катерех, но беше много строга и ни беше вкарала със сестра ми в правата линия. Тя се грижеше много за нас, а ние си казвахме: „Леле, тази нашата майка…“, но сега сме й благодарни, защото ни помогна да се справяме в живота. Майка ми беше стожерът в нашето семейство. Не обичам да давам съвети, обичам да давам примери. И на моето дете, което е в Ню Йорк и е вече голям. Казвала съм му, че ако това направи, това ще се случи, но той да си решава дали ще го научи по лесния или по трудния начин. Майката и бащата трябва да напътстват. Да, правил е доста бели, но е разбрал кое е по лесния начин и кое е по трудния.

Търсиха ли ви за съвети новата вълна политици, давахте ли напътствия, като една добра майка?
С г-н Кирил Петков, докато той беше министър, а аз в парламента, сме имали много разговори, говорили сме да разрешаваме различни проблеми. Въпреки че нямам нищо общо със Смолян, аз бях депутат от Смолянски район. А там проблемите са много. Там живеят такива добри хора, прекрасни, честни. Хората в Смолян не си заключват къщите и колите, представяте ли си! Там няма кражби. Това ми напомня на моето детство, когато майка ми ми пишеше бележка на вратата, че ключът е под изтривалката. И когато на някоя комшийка й трябваше олио, тя си отключваше, вземаше си, а след това оставяше ключа пак на същото място. Смолянският край може да бъде целогодишен курорт, а не да се ходи само зимата в Пампорово. Там, където боднеш, има минерална вода. Има и бани, но има и кметове, които са си построили хотел, а след това отбият водата и си я вкарат в хотела. Е, какъв кмет е този тогава? Никакъв! Там има и една кметица, която е била учителка, и всяко лято, с изключение на пандемията, прави фестивал на китайското изкуство. Направила по някакъв начин връзката с Китай и там, на всичките им местни самолети, има реклама на това село. Някой може да не знае къде е България, но знае къде е това село. Тя прави нещо уникално, а от това по-добра реклама за България има ли? А това село има нужда от помощ, да му се смени водопроводът, да се направи хубав път дотам. Та, покрай такива разговори се поопознахме с г-н Кирил Петков. Преди си говорехме по-често, а сега по-рядко, защото е много зает. И колегите от моята партия – „Има такъв народ“, често ме питат дали не им давам много акъл. Давам съвет и пример само на този, който ме пита. Тези млади момчета, Петков и Асен Василев, ги опознах и видях, че искат да направят нещо и, дай Боже, да успеят. Вярно, че им се случи много труден период – пандемия, социална криза, инфлация… Трябва да се борят с много неща. Да, хората са бедни, ниски са им доходите, да си изхарчиш всички пари за един ден и на всичкото отгоре да си си платил всички сметки, е изключително трудно. Надявам се държавата да успее. Била съм в парламента и видях много неща. Не можеш да приемеш един закон, защото от сутрин до вечер поставят въпроси, има процедури, има някакви врътки и непрекъснато някакви пречки, а ти не можеш да поставиш един закон за гласуване. И когато това момче – Никола Минчев, стана шеф на парламента, започна да държи по-строго инициативата там, изведнъж Карадайъ му поиска оставката! Защо му искаш оставката? Момчето си върши прекрасно работата, даже бях много учудена как успя за 24 часа да научи всички имена, да ги разпознава по физиономии и да им дава думата по име. Не само това, а научи правилника и действа по правилата. В четвъртък, когато бяха извикали премиера, да видяхте да произлезе нещо от това? Загубиха му 4-5 часа, вместо той през това време да работи. Привикват не само него, а и другите, задяват им въпроси, на които би трябвало те, от ГЕРБ, да отговорят. Не са виновни тези млади министри, че нещо не е довършено. Къде дрема Бойко Борисов тези години, та не е завършен газопроводът? На всичкото отгоре г-н Бойко Борисов се отказва от тези 96 милиона евро, които му дължат! А, опрости им ги! Как става това? Те не са построили един милиметър, а и в Европейската комисия е през пръсти този въпрос. Те задават въпрос, на който самите те трябва да отговорят. Извинявайте! Губят времето на парламента, добре, че младият председател много не им се връзва.

Да разчупим политическия стереотип и да разкажете малко повече за „Коньовица“ – столичният квартал, откъдето са тръгнали много големи наши спортисти.
О, да, аз съм голям почитател на спорта, привърженик съм на Левски! Като младо момиче играех волейбол и то на високо ниво. Баща ми също беше левскар, обичам футбола и сега гледам футболни мачове. Обичам тениса, обичам биатлона, въпреки че със зимните спортове малко съм скарана. Гледам с интерес и Григор Димитров. Преди години, като малко по-млада, ходех поне два пъти в седмицата в залата, но сега вече не. За съжаление лекарите говорят вече за затлъстяване на младите хора, което не е хубаво.

А как премина част от младостта ви? Разкажете нещо интересно, което ще е любопитно и за по-младите.
Навремето имах две висши образования – инженерно и икономическо, можех да завърша и още. Никой не те спираше. И по времето на бай Тошо наши учени се проявяваха на световната сцена. Хората искаха да станат лекари, инженери, архитекти, по наше време адвокат не беше толкова модерно, както е сега. Сега правото е важно. Имаше едно тъпо разпределение. С моя мъж се оженихме в трети курс на първото ми образование, в МГУ. Аз съм родена в София и съм с ясно потекло, но мен ме разпределиха в ТЕЦ „Марица-Изток“, а мъжът ми в Бухово. А детето ни отиде при свекърва ми в Якоруда, защото майка ми работеше и не можеше да го гледа. Но не можете да си представите свекърва ми и свекър ми колко добри хора бяха! И детето ми в Якоруда, а аз на стотици километри от него. И това е 3 години разпределение! Добре, че тогава се случи една много тежка зима. Това беше 1964 година, бях дежурна. А тогава валежите бяха големи. Точно съботата и неделята, когато аз бях дежурна. Дежурният през уикенда беше със статут на директор. И няма как да дойде смяната да ни смени, а там има открити ленти за брикетите, които не трябва да спират, защото стане ли това, барабаните ще гръмнат. И с работниците бачкаме, ринем сняг, за да не спира процесът. Аз разбих вратата на работническия стол, за да можем да ядем нещо, да се стоплим. И, разбира се, описваме там колко сирене, колко кашкавал сме взели, защото сме на смяна вече 72 часа! Хората изпокапаха. Спиш един час, работиш един час, спиш един час на стола, после пак работиш. Чак на 72-ия час войската успя да ни изрине и дойде смяната ни. И тогава ме питаха дали искам да ме наградят с орден. „Не, не искам никакъв орден, искам да ме освободите от разпределение!“ – това им заявих като желание, за да се върна при семейството ми. И ме освободиха. Така че само 9 месеца стоях там, благодарение на тази зима и се прибрах в София. И тогава се разболях, няма начин. Никога през живота си не бях пила антибиотик, но се оказа, че бях с двойна бронхопневмония и трябваше за първи път да пия.

Как ще отпразнувате този прекрасен юбилей, ще има ли голямо парти?
Аз не съм много по яденето. Особено, след като мъжът ми почина и детето е далеч от мен, на другия край, в Ню Йорк. Тук имам сестра, братовчеди, но поради пандемията няма да празнувам. А и не обичам да празнувам рождени дни, защото за мен годините са само числа. Да, ще дойде сестра ми, понеже живее през един блок от моя. Ще седнем, ще приготвя ордьовърчета – руска салата, ще взема колбаси, ще изпека пържолки с гарнитура, и торта, разбира се. Но само с най-близките. А и имам толкова много приятели, ако трябваше да правя нещо специално, трябваше да поканя половин България! Толкова много приятели имам и са ми любими всичките, не мога един да не поканя, а друг не. Синът ми се обади и ми каза да не се притеснявам, че ще ми изпрати пари, ще дойде и той със семейството, за да отпразнуваме юбилея. Но не искам в тази пандемия и в тази зима. Тази година по-скромно, а другата на голямо място и с всичките ми приятели!

Благодаря за отделеното време! Пожелавам ви да сте все такава добра българка, да продължавате да давате примери на по-младите и да сте жива и здрава! А за следващия ви рожден да имате възможност да поканите всички свои приятели!
А аз ви благодаря за вниманието! Бъдете добри и здрави! Поздрави на целия ви екип!

error: Съдържанието на сайта е защитено!