img

Как започна “Шоуто на Слави”

/
/
/
2482 Views

Последният епизод на “Шоуто на Слави” ще бъде излъчен тази вечер от 22.30 по Би Ти Ви. Приключването на отношенията на Трифонов с телевизията след 19 години съвместна работа породиха за пореден път слухове за възможното му влизане в политиката. От друга страна, още през 2008 г. шоуменът заяви пред “Капитал”, че логично продължение на дейността му като продуцент е създаването на телевизия.

 

Докато все още липсва яснота какво ще е бъдещето на Трифонов и екипа му, Дневник” публикува откъс от биографичната му книга “За мен е чест”, която излезе през 2015 г. (издателство “Сиела”). В него водещият разказва за началото на предаването.

 

Когато тръгна първата частна национална телевизия bTV, ние бяхме готови с проект. Бяхме готови като концепция, като начин, по който ще го правим. В “Хъшове” експериментирахме всичко, което смятахме, че трябва да има в едно такова шоу – диалозите с Годжи, актьорските скечове, участието на “Ку-ку бенд”, интервютата с гостите – всичко беше ситуирано още преди това и пробвано в “Хъшове”.

 

И когато bTVстартираха, аз се обадих на Краси Гергов, понеже не познавах хората, които са в телевизията, и той каза: “Да, може да стане, трябва да говорим… но може би е добре да ми дадеш 50% от марката.” Аз казах: “50% от коя марка?”, а той каза: “Ами от това шоу, което ще направиш, половината да ми го дадеш.” Аз му казах: “Виж сега, няма да ти дам нищо, просто защото това ми звучи абсурдно.” Защо да му давам 50%?

 

Спомни си, че Бойко Борисов излезе години по-късно и каза, че пък аз съм искал от него 50% от ГЕРБ. Странно е как разсъждават някои хора – 50% от това, 50% от онова – доста наивно е това. Въпреки че сигурно е проработило при други хора, при мен – не.

 

Та, водихме някакви разговори с Краси Гергов, които просто бяха някакви разговори без нищо конкретно, и дойде момент, в който телефонът в офиса ми звънна. Имах един телефон Spirit of Saint Luis в моя кабинет и ми звънна, и секретар­ката ми, Геновева Дживджанова, ми каза: “Търси те някаква Светла.” И аз казах: “Виж каква й е фамилията, не познавам Светла”. Тя провери и ми казва: “Светла Василева те търси.” И аз казвам: “Ако е Светла Василева, виж дали не е шефката на bTV”. Аз вече знаех как се казва. И Геновева вика: “Да, точно Светла Василева – шефката на bTV – те търси”. Казах на Геновева: “Като свърши разговорът, ще дойда оттатък и ще ти отрежа главата. Разбираш ли, само да свърши разговорът и ще те убия”. Представяш ли си, Иво, звъни ми шефката на bTV, обаждане, което чакам от месеци, а Геновева да ми каже: “Търси те някаква Светла!”.

 

И така ми се обади Светла Василева, и каза: “Може ли да се видим?”. Видяхме се, тя сподели, че има идея да се прави ежевечерно шоу, както се прави в американските телевизии. Аз казах: “Да, и ние имаме такава идея отдавна, не сме прави­ли ежевечерно шоу, но мисля, че ще се справим”.

 

Тогава се запознах и с Албърт Парсънс, който беше ме­ниджър от американска страна. Те бяха много добронамерени, изключително приятелски настроени и обещаха всякаква под­крепа, за да се получи такова шоу. Моята идея беше да е от 22:00 часа, Албърт Парсънс каза: “Не, от 22:30 е по-добре, защото искам да разширим праймтайма”. Подписахме първо­начален договор с твърде много алтернативни клаузи – дого­ворът беше и за три месеца, и за една година. Тоест за три месеца, та да могат да ни спрат, ако не се получи. Ако пък се получи – едногодишен, с възможност да преговаряме наново.

 

Парсънс нямаше никакви претенции към съдържанието. Основната му идея беше да има водещ, който прави интервю­та и разказва вицове, бенд, който да свири и водещият да има комуникация с някой от бенда, както го правят всички американски шоута. Ние всичко това вече го бяхме изработили в “Хъшове”.

 

Беше много скептичен по отношение на актьорите. Дали изобщо да има актьори. Но после каза – аз не познавам българ­ския пазар и не зная – пробвайте го, мен не ме вълнува дали ще има актьори, или не, мен ме вълнува да имаш рейтинг и да спазвате законите и Конституцията. Другото, което ме вълну­ва, е ако някой е лично обиден от шоуто, да прехвърляме пре­тенциите към теб и към вас, а не към телевизията. То и до ден днешен сме на такива договори.

 

Другата му забележка беше – защо трябва да има балет. Аз му казах: “Ами, просто ми харесва да има балет”. Той каза: “Ами, не е нужно да има балет”. Аз казах: “Кой каз­ва?”. Той каза: “Ами, аз казвам! В Америка няма балет”. И аз казах: “В Америка няма, но в България ще има”. Той каза: “Ама толкова ли ти е важен този балет?”, аз казах: “Ми, да, важен ми е”. Той попита: “Защо?”. “Ами – казвам, – защото предпочитам да има такова, по-скоро кабаретно откриване, все пак е късно вечер, да има красиви жени, защото красиви­те жени винаги създават настроение, и то прекрасно настро­ение”. Той каза: “Ами, добре, аз ти плащам на тебе, а пък ти дали ще си плащаш на балет, или няма да плащаш – това си е твоя работа”. И аз казах: “Ето виж, колко лесно се разбира­ме – дали ще има актьори и балет, или няма да има — зависи от мен”. И договорите ни до ден днешен са такива – плаща се на “Седем осми”, и няма тука ще има ли, няма ли да има балет. Но то вече е ясно, че тази формула работи добре, и по­ради тази причина няма претенции.

 

Когато стартира шоуто, на 27 ноември 2000 година, никой не вярваше, че ще направим повече от 100 предавания. Абсо­лютно никой. Даже Лияна Панделиева написа една статия във вестник “Монитор”, в която авторитетно обясняваше как ще се провалим и как няма да изкараме и един месец. Дали днес, 15 години по-късно, Панделиева си спомня тая статия? И къде е тя сега?…

Източник: Дневник

error: Съдържанието на сайта е защитено!