Това писмо промени живота на много хора и вас няма да ви остави безразлични
Когато сутрин се пробуди, те наблюдавах и се надявах, че ще ми обърнеш внимание, ще ми кажеш поне една дума, ще ме попиташ за мнение или ще ми благодариш за нещо добро, което вчера се е случило, но забелязах, че си зает с дрехи, които ще ги облечеш за работа.
Продължих да те чакам, докато все още се обличаше и оправяше. Знаех, че има време, само за миг да спреш и да кажеш: “Здравей!”, Но ти беше зает.
Затова за теб осветих небето, изпълних го с цветове и песни от птиците, да видя поне така дали ще ме чуеш, но ти не се обърна.
Наблюдавах те, докато се оправяше за работа и търпеливо те чаках цял ден. Предполагам, че заради многото неща, които трябваше да направиш, беше твърде зает, за да ми кажеш каквото и да е.
Когато се прибрах, видях умората на лицето ти и си помислих малко да те освежава с лек дъжд, който ще намали умората. Това бе моят подарък, но ти се разсърди и ме обиди.
Толкова много исках да ми говориш…
Има още толкова време, мислех си. След това включи телевизора. Аз търпеливо чаках докато гледаше телевизия. Вечеряше и се гмурна в своя свят, ти отново забрави да поговориш с мен.
Забелязах, че си уморен и разбрах твоето желание за мълчание. Затова свалих Слънцето и на негово място поставих Луната. А на нея запалих една свещ: беше прекрасна гледка!
Но ти нищо от това не забележи.
Когато отиде да спиш, пожела лека нощ на своето семейство и като си легна, почти в същия миг заспа. Влезе в съня си с музика и красиви мисли, а моите ангели бдяха над теб. Но не е важно, защото вероятно не би забелязал, че съм тук, винаги с теб.
Имам повече търпение, отколкото си мислиш и ще се радвам поне да те науча и ти да имаш търпение с другите.
Обичам те толкова, че всеки ден очаквам твоята молитва. Подаръците, които днес ти дадох са плод на любовта ми към теб.
Добре, пак се пробуди и отново съм тук и чакам, с любовта си към теб, надявайки се, че може би днес ще можеш да ми посветиш малко от времето си. Добър ти ден
Твоят баща – Бог.
