Шефовете не трябва да пускат шеги, казва изследване

Развалят ли шегите на шефа ви духа в офиса?

Защо това е важно?

Защото няма нищо по-неприятно от това да трябва да се засмееш на тъпата шега на шефа ти.

Дългата история накратко

Изследване в Университета на Мисури е установило, че шефовете не трябва да се опитват да спечелят своите служители с шеги, освен ако вече нямат добри отношения с тях.

Дългата история

Дейвид Брент и Майкъл Скот от The Office накараха всички ни да се подиграваме на техните опити за хумор на работното място. Сега вече имаме реално научно доказателство, поради което те са лоши шефове.

Всички ние знаем, че няма нищо по-лошо от шеф, който си мисли, че трябва да бъде комик, и изследванията на Университета на Мисури разкриха, че ако един шеф е непопулярен, пускането на шеги само може да направи нещата още по-лоши.

Въпреки това, ако младите членове на екипа се разбират добре с шефа си, тогава това правило не важи и шефовете „им е позволено“ да се шегуват, като все пак трябва да пропускат някои рискови шеги.

Въпреки че е широко прието, че хуморът (или опитът за хумор) на работното място повдигат духа на колектива, изследването на 70 лидера и 241 служители в 54 организации установи, че шегите са добре приети, само ако служителите вече харесват шефа си – в противен случай, шегите се обръщат като бумеранг и вместо да повдигат духа, те тровят атмосферата в офиса.

Също така се оказва, че вида на хумора няма никакво значение и добре известната мъдрост, че положителните шеги са добри и сарказмът и негативизмът са лоши, просто не е вярна.

Кристофър Робърт, ръководителят на изследването и доцент в катедрата по менинджмънт в Университета на Мисури, е цитиран да казва от Daily Mail: „В нашето проучване установихме, че ефектите на хумора зависят от отношенията между ръководители и подчинени.“

„И положителният, и отрицателният хумор на лидерите се приема положително от служителите в зависимост от нивото на симпатия към тях. Ако лидерите желаят да вмъкват хумор в своите взаимоотношения с подчинените си, те трябва първо да преценят дали техните подчинени са склонни да тълкуват хумористичните им увертюри положително или не.“

Така че шефовете просто трябва да си бъдат шефове, а не да се правят на „забавните шефове“, поне докато не знаят със сигурност, че техните работници не ги мразят.