Простият език се свързва с по-висока интелигентност

Искате да звучите умно в офиса? Много по-лесно е, отколкото си мислите

Защо това е важно?

Защото всички ние искаме хората да си мислят, че сме умни

Дългата история накратко

Едно проучване установи, че колкото по-префърцунени думи човек използва, за толкова по-слабо интелигентен останалите го приемат. Няма значение дали думите са на аматьор или става въпрос за работа на известен и уважаван автор.

Дългата история

Всеки от нас има колега (ако е само един, значи сте истински щастливец), който обича да изпраща дълги и претрупани имейли, препълнени със сложни думи, за които се съмнявате, че авторът е добре запознат със значението им. Преподавателите в гимназията се отнасят с тях като с „shift-F7“ работи, наречени така заради продължителното натискане на клавишната комбинация, необходима за извеждането на речника в Microsoft Word. Така или иначе, ако вашата реакция на тези имейли обикновено е нещо от сорта на „по дяволите, този какво се прави на умен“, не сте сами: Изследователи от Принстън са установили, че хората винаги са възприемани от останалите като по-интелигентни, когато използват по-опростен език.

В един от експериментите в рамките на проучването, изследователите направили експеримент, в който помолили студентите да прочетат откъс от дисертация по психология и да заменят всяка дума, която е по-дълга от 9 знака, със следващия най-кратък синоним в речника. Когато и двете версии са били разпостранени сред студентите, тези, които са получили по-опростената версия, са оценили автора като по-умен и написаното като по-лесно за четене от студентите, които е трябвало да прочетат по-дългата версия, изпълнена с по-сложни думи.

Констатациите на проучването са в съответствие, дори и когато става въпрос за творби на известни интелигентни автори. Подобен експеримент дал на учениците едно от две копия на един и същ откъс на по-малко известна творба на Декарт. Едната версия на откъса е била със стандартния превод, а другата е била с много по-опростен такъв. Отново, студентите, които прочели опростения превод, са оценили автора като по-умен, въпреки че са чели работа на уважаван мислител.

Авторите на изследването обясняват, че резултатите се дължат на асоциациите на хората на дар словото с общителността. Ако е по-лесно да разберем някой, той ни става по-симпатичен, започваме да му имаме повече доверие, а ние сме склонни да вярваме в интелигентността на хората, на които се доверяваме. Също така, по мое ненаучно мнение, резултатите са отражение на самите нас и нашето его – хората не обичаме да се чувстваме тъпи. Когато хората се сблъскат с език, който не могат лесно да разберат, много по-лесно е за егото да дискредитира чутото като пълна безсмислица, отколкото да си признаем, че може би просто не сме достатъчно умни, за да го разберем.

Така или иначе, поуката от историята е да избягвате ненужно дългите и сложни думи, освен ако наистина не се нуждаете от тях.

Източник: askmen.com