banner
2 години ago
454 Прегледа
0 0

Уроци от уволняването на хора

Написано от
banner

5 неща, които научих от уволняването на 50 човека

В моята корпоративна кариера, винаги съм откривал най-добрите и най-кадърни служители, защото знаех как се изгражда правилния екип. В моите 10 години на кариера в корпоративна Америка, завоювах прозвището „Терминатор“, което мислех, че е насочено към моята способност да повалям целите на компанията, но по-късно научих, че прозвището в действителност идва от мнението на мнозина, че съм уволнил прекалено много хора. Никога не съм гледал на нещата по този начин, тъй като реално аз съм уволнил само един човек в цялата си кариера – този човек съм самият аз.

Успях да осъзная, че никой друг, освен самият ти (дори и шефът ти), не може да те уволни. Реалността е, че твоята работа е изцяло в твоите ръце, не в ръцете на този, който тe е интервюирал.

Макар и хората да ми дадоха името „Терминатор“ за разрешаването на толкова много хора да намерят своето призвание извън моята компания, аз все още вярвам, че по този начин помагам на хората да намерят своето поприще и да открият своят начин да постигат целите си.

Никога не съм бил любезен лидер, а по-скоро справедлив лидер. Винаги съм давал на хората по две възможности, когато са идвали да работят за мен. Първата възможност е позволяването на моите служители да дадат своя принос за успеха на компанията. Никога не съм взимал някой в моя екип, за да работи. От самото начало, всеки има възможност да направи разликата в нашия бизнес и нашите приоритети. Аз наричам това привилегия, защото никой в компанията не е получавал работа, а по-скоро възможност за създаване на резултати, които имат значение и които ще помогнат на всички останали да успеят.

Втората възможност е, че всеки, който някога е работил с мен, е имал привилегията да работи в среда, която му позволява да се учи и израства. Всеки офис, на който съм бил мениджър, е имал конкретни цели за растеж. Това означава, че ако някой някога ме е попитал за повишение на заплатата, то той е бил автоматично помолен да напусне. Точно така, ако имате нужда от повишение на заплатата в работата си, то е, защото сте некомпетентен. Чисто и просто.

Смисълът да работиш за другите е да не спираш да се учиш и израстваш без риск от колапс, за разлика от предприемачеството. Ако прекарвате по 40 часа седмично 52 седмици в годината и все още не сте квалификациран да вземете следващата роля в кариерата си, значи губите времето на всички ни.

Една година е достатъчно дълго време, за да докажете способността си не само да постигате целите си, но и да ги надминете. Ако сте усвоили материала на това ниво, трябва да ви бъде позволено да преминете към по-големи и по-добри роли, следователно да печелите много повече от мизерните 3-5% изпросено увеличение на сегашната длъжност. Винаги съм казвал на всички членове на моя екип, че ако някой седи на същото място след една година, значи просто е мързелив.

Тъй като тези две възможности съществуват за всеки един човек в моите екипи, значи за мен е невъзможно да уволня някого. Истината е, че те сами са се уволнили, аз просто съм се уверил, че вратата е затворена зад тях, за да могат да си търсят друга врата.

Ето пет основни точки, които научих от освобождаването на хора. Те ми помогнаха в крайна сметка да уволня себе си от четвърт-милионна заплата.

1. Служителят има и винаги е имал пълен контрол върху своето повишаване или уволняване

Реалността е, че макар и да е лесно да обвиняваш всички хора около теб за провалите ти (а и наистина някои мениджъри са трудни за сработване), работата е избор, който сами сте направили, дори и да сте мразели работата си. Има само един изход от лоша позиция и това е да се движите нагоре към следващата позиция. Другият вариант е излизането през вратата.

Когато започнах като мениджър стажант в една банка, бях млад и бързо разбрах, че шефът ми не става за нищо – той беше мързелив, не разбираше абсолютно нищо за хората и със сигурност нямаше да изпълни нито една цел без моята подкрепа, въпреки че с удоволствие обичаше да се хвали с моята работа. Така че моите опции бяха да се уволня или да се повиша и аз избрах втората.

2. Не е твоето семейство, така че не трябва да ти пука

Може да си помислите, че е прекалено студенокръвно да кажа, че ако някой загуби работата си, не ми пука за въздействието, което ще има това върху семейството му, но това не е проблем и никога няма да бъде. Много често се хващаме за факта, че ако улесним излизането на някой от нашата компания, ще нараним него и неговото финансово състояние – особено ако става въпрос за самотна майка или за човек, който има финансови проблеми. Но аз обичам да казвам, че ако не ти пука достатъчно, за да работиш здраво за изхранването на децата си, тогава защо на мен трябва да ми пука дали те ще ядат или не?

3. Хората, които не искат да израснат, да безполезни за всяка компания

Въпреки че е напълно нормално, че не всеки е роден за предприемач и не всеки иска да се развие до по-висока позиция, не е нормално ако някой няма цели, стремежи и желание да бъде по-добър, отколкото е в момента. Има достатъчно посредствени хора, които работят посредствена работа и докато това е ОК ако искаш да бъдеш цял касиер в хипермаркет, не е ОК ако работиш в компания, чиито фокус е растежът.

4. Служителите трябва да имат план да се повишат сами, не някой да ги повиши

Повечето хора отиват на работа заради работата, която им е била предложена. Най-добрият начин да наемаш хора е да разбереш къде искат да са след 5-10 години и да им помогнеш да се развият в правилната посока, така че да могат да стигнат там. Това изгражда лоялност и голяма степен на уважение.

Повечето хора смятат, че шефът им е отговорен за повишението, но това не е така. Никога не съм повишавал хора, които са идвали и са ме питали дали са готови за повишение. Правилният въпрос е дали ще ги одобря за повишение. Повишението на всеки е в неговите собствени ръце и винаги е било така.

5. Служителите винаги се уволняват сами, когато загубят интерес

Както казах по-рано, повечето хора се уволняват сами като продължат да бъдат посредствени или си мислят, че работата е право. Докато работата за минимална заплата може и да се нарече право, работата за успех е привилегия и хората трябва да се грижат за нея като за такава. Като добри лидери, нашата работа е да създадем среда, която да насърчи растежа и възможностите за самообучение. Задачата на служителите е да използват тази среда и да се възползват от нея.

По-рано споменах, че единственият човек, който някога съм уволнявал, съм самият аз. В последната част от кариерата ми, станах самонадеян и самодоволен и в резултат на това си помислих, че съм непобедим. Този начин на мислене ме накара да забравя ценностите, които са ми помогнали да стигна толкова далеч. Денят, в който се уволних, беше денят, в който излязох от съня си и се сблъсках с реалността.

Източник: askmen

Категория:
Кариера
banner

Menu Title