banner
2 години ago
1325 Прегледа
0 0

Защо Напуснах Работата за Която Повечето Хора Биха Убили

Написано от
banner

След осем години висше образование, той получил мечтана работа, след това я напуснал, само за да си бъде свой собствен шеф.

Бях на 26, когато завърших право и получих работа в една от най-големите правни фирми в страната (САЩ). Родителите ми бяха горди и не трябваше да се притеснявам повече за крайният изпит. Чувствах се квалифициран и успешен. След това започнах да работя.

Работата ми не беше нищо секси. Изготвях становища за енергийните компании, които искат да сондират за природен газ в Апалачите, често пътувах до отдалечени места, за да провеждам главни проучвания в местните съдилища.

Някои от моите приятели си мислиха: „О, пътуваш постоянно. Това е толкова яко. Мен не ме изпращат никъде.“

Реакцията ми обикновено беше: „Пич… трябва да отидеш до Чикаго… Питсбърг. Някога прекарвал ли си един ден в Уецъл, Западна Вирджиния? Нобъл Каунти, Охайо?“

Нямам нищо против тези места. Всъщност бяха красиви. Но обикновено трябваше да прекарвам четири часа на ден в колата, за да пътувам или да отсядам в най-евтините и отдалечени хотели.

Понякога трябваше да работя извън офиса. Но когато го правих, имаше няколко неща, които наистина ме дразнеха. От една страна, трябваше да си затварям устата. Дори, когато давах съвети или задавах въпроси, бях пренебрегван или поставян на място от старши адвокат.

Тези, които играят тази малка игра на подлизурстване и се смееха на техните (ужасни) шеги, постоянно се отнасяха по-добре с тях. Ако сте политически коректни и говорите глупости зад гърба на хората, това си струва в дългосрочен план, защото само така много адвокати стават съдружници всяка година.

Второ, хората бяха уволнявани всяка седмица. Никой не се чувстваше в безопасност, защото бяхме в милостта на клиента. Ако цените на петрола паднеха и бюджета им бъде редуциран, имахме по-малко работа и фирмата изрязваше излишъците.

За щастие, аз работих много здраво, така на мен се гледаше като на актив. Никога не се притеснявах, че ще ме освободят, но романтично си фантазирах за това, като: „Какво, ако ме уволнят днес, няма ли да е невероятно?“

А най-лошото бе, че бях отегчен. За щастие това бе типът работа, на която мога да нося слушалки по цял ден, така че музиката ме задържа в компанията.

Един ден, към края на времето ми в адвокатската кантора (аз напуснах), си спомням как чух Джеф Сандърс от “5AM Miracle” да казва, че хората не били създадени, за да стоят на стол по 10 часа на ден. Знаех, че е прав. Гърбът ме болеше, хранех се ужасно и бях депресиран – психически и физически.

В „Entrepreneur on Fire,“ който все още е един от любимите ми сайтове, слушах историите на различни хора, което ме накара да осъзная, че не бях единственият човек, който се чувстваше така. Чувах история, след история на предприемачи, които са били в абсолютно същата ситуация, като моята, зависещи, работещи усилено, след това постигнали успех. Всички тези истории отекнаха в съзнанието ми и знаех, дълбоко в себе си, че ме очаква нещо много повече.

Вместо това, все още се събуждах всяка сутрин и се извинявах на себе си в огледалото за това, че не използвам пълният си потенциал в живота.

1 2 3 4

Категория:
Кариера
banner

Menu Title